В това ревю вместо да разглеждам характеристики ще споделя впечатленията от този фотоапарат. Canon 350D е цифров огледален фотоапарат (DSLR), и като такъв има сменяем обектив. От това следват няколко факта. На първо място универсалността – фотографът не е ограничен от възможностите на обектива който е закупил с фотоапарата. Второ – разходите ви не са приключили с тази покупка – тепърва ще си харесвате и купувате обективи. Трето – цифровите огледално-рефлексни апарати приличат повече на предците си, отколкото на останалите цифрови апарати – като снимате дисплеят не показва образ, няма клип, няма запис на звук, има единствено снимки. Но какви снимки... При покупката на цифров апарат обикновените потребители питат на първо място за мегапикселите. 350D предлага резолюция 8 мегапиксела, но това далеч не е единственото му преимущество. Сравнявайки снимки правени с този апарат и с по-евтините компактни апарати изпъкват истинските му качества. След като си снимал с по-евтин апарат, да преминеш на 350D е все едно да махнеш неизмитото стъкло, зад което си стоял досега. Цветовете са ясни и чисти, диапазонът на яркостта (т.н. динамика) е голям и изображенията както на компютърния екран, така и на хартия са много добри. Една особеност на огледалните апарати на Canon е тяхната матрица. Най-разпространената матрица е CCD, докато Canon използват CMOS, собствена разработка. Като следствие шумът (разноцветните зърна, които се виждат при увеличение) е многократно по-малък и може да се снима на високи стойности на ISO – до 400 безпроблемно, а при 800 и 1600 – с приемливо качество. За тези на които това не им говори нищо – разхождайки се вечер, успях да заснема коледните светлини на града, държейки апарата в ръка, докато с друг апарат или трябваше да използвам статив, или снимките щяха да бъдат силно „зацапани“ от дразнешия шум. Разбира се не всичко е розово, но по-моя преценка това което е недостатък за професионалните фотографи не винаги е от значение за обикновените потребители. По-скоро този апарат притежава недостатъците и на останалите DSLR-и. Невъзможността да ползвам дисплея при снимане означава, че при неудобна позиция на апарата трябва да снимам на сляпо. Правя го, но щракайки автоматично 10-12 кадъра, понякога нито един не е кадриран правилно. За разлика от по малките апарати, с този не можете да снимате незабелязано. Когато го извадите, всички разбират че ще снимате, че ще снимате точно тях и или се вдървяват или ... ще се наложи да си плюете на петите. По въпроса за цената също имаме разногласия с професионалистите. Всички сайтове в хор твърдят, че това е евтин DSLR апарат, но обяснете го на любителя, който вижда, че това е най-скъпият апарат който е намерил на нашия пазар. Просто по-скъпите изобщо не се появяват в магазините. Canon 350D се продава с обектив EF-S 18-55. Ако имате по-високи претенции и ако го сравните с други обективи, разбирате, че той е твърде компромисно решение и рано или късно започвате да мислите за замяна с по-скъп и качествен. Възможностите са много, но... не са евтини. Един що-годе добър обектив е на цената на среден цифров апарат – такава е реалността. Хубавото е скъпо. Като заключение – за кого е предназначен Canon 350D? На първо място за тези които искат да правят качествени снимки, но не смятат да стават професионални фотографи. За тези които искат фотоапарат даващ големи възможности на разумна цена. Canon 350D не само дава но и изисква – познаване на правилата във фотографията, усъвършенстване и много, много снимки.
Wednesday, November 22, 2006
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment